[book series review] Трилогията "Диоген" от поредицата Пендъргаст
Заглавия:"Огън от ада", "Сърцето на Луцифер", "Тайната на Сенеф"
Автори:Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Поредица: Пендъргаст # 5, 6, 7
Издателство: Ергон
Жанр:крими, трилър, мистерия
Обща топчеста оценка:4 звезди
В рамките на тази вече доста обемна поредица са се оформили някои самостоятелни мини серии. Например началната дуология за Музейния звяр, поредицата Хелън или ето тази трилогия, посветена на злия брат на Алойзиъс (или Алоишъс, не ми се занимава) - Диоген Пендъргаст. В случая говорим за съответно книга пета, шеста и седма поред - "Огън от Ада", "Сърцето на Луцифер" и "Тайната на Сенеф". Тъй като събитията в книгите са свързани, а и защото препрочитам, реших да ги обединя в едно ревю. Или по-скоро, в едно и половина.
За "Огън от ада", първата книга за Диоген, имам самостоятелно ревю - "Огън от ада" . Признавам, че сега реших да изтърва именно този том. При първата ми среща той ми хареса най-малко, освен това е труден за намиране - няма го в заемната. С две думи впечатленията ми от него бяха - обещаваше ми много, даде ми малко и ме отегчи с мотива за тълпата.
Продължавам обаче със "Сърцето на Луцифер". Тук присъствието на Диоген е вече осезателно, а не само сянка, както беше в предната книга. Той е готов да приведе злокобния си план в действие и би направил всичко, за да види брат си да страда - включително да спаси живота му. А лейтенант Дагоста ще трябва да помогне на агента, дори и това да постави на изпитание връзката му с Лора Хейуърд.
В тази книга действието отново се връща в Нюйоркския музей. Радвам се и на другите, различни сцени из книгите, но и музеят няма да ми омръзне. Той вече си е едно от действащите лица в поредицата - с мистериозните разходки из недрата му, пищно организираните спектакли и, естествено, служителите му. Характерно за междинна книга от трилогия, тук нещата се объркват максимално, за да се оправят на края. Дори и на втори прочит, някои места ми бяха неочаквано емоционални. Беше ми тъжно да гледам как репутацията на Дагоста и Пендъргаст пропада, отношенията му ( ако можем да ги наречем така) с Виола също се объркват. Лирично отклонение - много, ама много искам истински романтичен Алойзиъс! Най-вече защото не мога да си го представя сама, а никога не съм страдала от липса на въображение :D Но най-вече ми беше тежко, че връзката на Дагоста и Лора тръгна надолу.
Относно престъпленията и разследването - както странните убийства, с които стартира романа, така и мистериите в музия - те определено бяха интересни, но си останаха прелюдия към събитията в "Тайната на Сенеф", третата книга за Диоген.
Този том определено беше най-добрият. Изкусно изпипани планове от страна и на двамата, шеметно бягство, пореден музеен заговор с щипка египетско проклятие, пътуване до мисловното имение на миналото, където тайната на Диоген най-накрая бе разкрита.
Харесвам Диоген като антагонист. Той е един от злодеите, които обичам да мразя. В тази книга част от поведението му получава обяснение, но не и оправдания. Това ми хареса - Диоген не е оневинен, не се превръща единствено в жертва. Продължава да бъде еквивалента на Мориарти в сблъсъка с Пендъргаст. В цялата трилогия асоциацията с Холмс и Мориарти не ме напусна, особено силна бе при епизодите с изиграната смърт и падането от скалата, които нямаше как да не свържа с прочутата сцена с водопада.
Ако нещо не ми допадна в книгата, то това бе Констанс Грийн. Констанс е странен, любопитен герой - физическото доказателство за съществуване на мистичното, намеците за което иначе са постоянен фон в книгите. Бях екзалтирана при въвеждането ѝ в историята, но в течение на тези книги се дразних както на нейната пасивност, така и на отношението на Пендъргаст към нея. Исках просто да я изритам навън, да получи един културен шок, да ѝ мине и готово. Без излишна драма. И като говорим за драма, последната ѝ реплика ме накара да подбеля очи.
Да завършиш с "Бременна" съм ми беше по-сапунено от компилация от всички сериали. Просто затворих книгата, погледнах имената на авторите на корицата и им казах: Вие сериозно ли?
Като цяло трилогията Диоген ми хареса, въпреки че можеше и да е маалко по-добра. Беше ми по-скоро на нивото на първите две книги, но което бе много важно, ставаше по-интересна от том на том. В окончателната победа над Диоген имаше доза мистерия, така че малко се чудя дали няма да го срещнем отново. Малко се чудя, но много се надявам. Както казах, той е злодей, когото обичам да мразя. И да, искам пак да видя и Виола.
Ако трябва да дам обща оценка на Диоген, тя ще е 4 звезди. А поотделно - 3 за "Огън от ада", 3.5 за "Сърцето на Луцифер" и 4 за "Тайната на Сенеф".
Автори:Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Поредица: Пендъргаст # 5, 6, 7
Издателство: Ергон
Жанр:крими, трилър, мистерия
Обща топчеста оценка:4 звезди
В рамките на тази вече доста обемна поредица са се оформили някои самостоятелни мини серии. Например началната дуология за Музейния звяр, поредицата Хелън или ето тази трилогия, посветена на злия брат на Алойзиъс (или Алоишъс, не ми се занимава) - Диоген Пендъргаст. В случая говорим за съответно книга пета, шеста и седма поред - "Огън от Ада", "Сърцето на Луцифер" и "Тайната на Сенеф". Тъй като събитията в книгите са свързани, а и защото препрочитам, реших да ги обединя в едно ревю. Или по-скоро, в едно и половина.
За "Огън от ада", първата книга за Диоген, имам самостоятелно ревю - "Огън от ада" . Признавам, че сега реших да изтърва именно този том. При първата ми среща той ми хареса най-малко, освен това е труден за намиране - няма го в заемната. С две думи впечатленията ми от него бяха - обещаваше ми много, даде ми малко и ме отегчи с мотива за тълпата.
Продължавам обаче със "Сърцето на Луцифер". Тук присъствието на Диоген е вече осезателно, а не само сянка, както беше в предната книга. Той е готов да приведе злокобния си план в действие и би направил всичко, за да види брат си да страда - включително да спаси живота му. А лейтенант Дагоста ще трябва да помогне на агента, дори и това да постави на изпитание връзката му с Лора Хейуърд.
В тази книга действието отново се връща в Нюйоркския музей. Радвам се и на другите, различни сцени из книгите, но и музеят няма да ми омръзне. Той вече си е едно от действащите лица в поредицата - с мистериозните разходки из недрата му, пищно организираните спектакли и, естествено, служителите му. Характерно за междинна книга от трилогия, тук нещата се объркват максимално, за да се оправят на края. Дори и на втори прочит, някои места ми бяха неочаквано емоционални. Беше ми тъжно да гледам как репутацията на Дагоста и Пендъргаст пропада, отношенията му ( ако можем да ги наречем така) с Виола също се объркват. Лирично отклонение - много, ама много искам истински романтичен Алойзиъс! Най-вече защото не мога да си го представя сама, а никога не съм страдала от липса на въображение :D Но най-вече ми беше тежко, че връзката на Дагоста и Лора тръгна надолу.
Относно престъпленията и разследването - както странните убийства, с които стартира романа, така и мистериите в музия - те определено бяха интересни, но си останаха прелюдия към събитията в "Тайната на Сенеф", третата книга за Диоген.
Този том определено беше най-добрият. Изкусно изпипани планове от страна и на двамата, шеметно бягство, пореден музеен заговор с щипка египетско проклятие, пътуване до мисловното имение на миналото, където тайната на Диоген най-накрая бе разкрита.
Харесвам Диоген като антагонист. Той е един от злодеите, които обичам да мразя. В тази книга част от поведението му получава обяснение, но не и оправдания. Това ми хареса - Диоген не е оневинен, не се превръща единствено в жертва. Продължава да бъде еквивалента на Мориарти в сблъсъка с Пендъргаст. В цялата трилогия асоциацията с Холмс и Мориарти не ме напусна, особено силна бе при епизодите с изиграната смърт и падането от скалата, които нямаше как да не свържа с прочутата сцена с водопада.
Ако нещо не ми допадна в книгата, то това бе Констанс Грийн. Констанс е странен, любопитен герой - физическото доказателство за съществуване на мистичното, намеците за което иначе са постоянен фон в книгите. Бях екзалтирана при въвеждането ѝ в историята, но в течение на тези книги се дразних както на нейната пасивност, така и на отношението на Пендъргаст към нея. Исках просто да я изритам навън, да получи един културен шок, да ѝ мине и готово. Без излишна драма. И като говорим за драма, последната ѝ реплика ме накара да подбеля очи.
Да завършиш с "Бременна" съм ми беше по-сапунено от компилация от всички сериали. Просто затворих книгата, погледнах имената на авторите на корицата и им казах: Вие сериозно ли?
Като цяло трилогията Диоген ми хареса, въпреки че можеше и да е маалко по-добра. Беше ми по-скоро на нивото на първите две книги, но което бе много важно, ставаше по-интересна от том на том. В окончателната победа над Диоген имаше доза мистерия, така че малко се чудя дали няма да го срещнем отново. Малко се чудя, но много се надявам. Както казах, той е злодей, когото обичам да мразя. И да, искам пак да видя и Виола.
Ако трябва да дам обща оценка на Диоген, тя ще е 4 звезди. А поотделно - 3 за "Огън от ада", 3.5 за "Сърцето на Луцифер" и 4 за "Тайната на Сенеф".
Коментари
Публикуване на коментар