About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 10 юли 2017 г.

[book review]"Дръзка съдба" - Линда Хауърд

Заглавие: "Дръзка съдба" / Son of the morning
Автор: Линда Хауърд

Издателство: Плеяда
Жанр: романтика, исторически, съвременен, намек за фантастика

Друго: от библиотеката, прочетена 2016

Топчеста оценка: 3 звезди

Линда Хауръд от няколко години е в списъка ми с автори, които бих искала да пробвам. Попадах обаче все на съвременни любовни романи, и то в моменти, в които не бях в подходящото настроение (съвременните не са най-предпочитания ми субжанр в романтичната литература). Затова пък си умирам да чета истории, в които реалното леко се прелива с някаква вълшебна нишка, но не чак дотам, че да ги наречем фентъзи или фантастика (личен фаворит тук ми е поредицата за Ключовете на Нора Робъртс).

След шокиращото убийство на съпруга си и брат си, младата преводачка от древни езици Грейс се оказва бегълка – преследвана както от закона, така и от екзекуторите на семейството си. Без никакви умения за оцеляване на улицата, тя носи със себе си само вродената си упоритост и записите на ръкописа, заради който я е сполетяло това нещастие. За да избяга от мъката, Грейс се впуска да разгадае тайните на този древен документ – и миналото, в лицето на Нийл от Шотландия, ѝ протяга ръка и я въвлича по много по-буквален начин, отколкото тя би предположила.

 Идеята за комбинация между романс, трилър и пътуване във времето много ме привлече и започнах книгата с голям ентусиазъм. Историята започна много драматично – след една кратка сцена, в която виждаме семейното щастие на Грейс, животът ѝ се преобръща за една нощ. Боях се, че тази първа част, преди срещата ѝ с Нийл, ще бъде по-отегчителна. Изненадващо обаче, тя се оказа дори по-интересната. Борбата на Грейс, оцеляването ѝ на улицата – както физическо, така и психическо, израстването ѝ като героиня бяха много реалистични и ми беше така лесно да ѝ съпреживявам, докато преминаваше през различните фази – от отчаяние и пасивност към решителност и действие. В тази половинка на книгата между другото се срещаме и с някои много интересни второстепенни герои, които помагат на Грейс по пътя ѝ. Изобщо тази част от романа се оказа учудващо жива и приятна за четене.

Разгадаването на ръкописа и изграждането на връзката между Грейс и Нийл бяха елементи, които едновременно ме интригуваха и малко разочароваха. Това е може би единственият случай, на който съм попадала, в който пътуването във времето е обяснено чрез диета :D Още не съм решила дали това е гениално или абсурдно решение от страна на авторката, но за целите на това ревю ще го считам по-скоро като положителна черта. Нещата между двамата герои от една страна се развиваха както очаквах, но се надявах в тези полусънни докосвания между времето и пространството те тихомълком да се опознаят по-добре. Да се пресегнат един към друг не само за ласка, но и за да докоснат и разберат другия. Нийл да пренесе у Грейс твърдостта на ръката си в битка, докато тя тренираше; тя да го предупреди във виденията си за някоя опасност.

 Може би ако бяха изградили по-здрава връзка помежду си, историческата част на романа щеше да ми хареса повече. Повечето от събитията в Шотландия бяха интересни (все пак, трудно е да не е интересно, когато се разхождат шотландски полички наоколо), но нещо не ми достигаше. От една страна, определено исках нещо повече от Грейс и Нийл. От друга, разкритията от ръкописа предполагаха много по-шеметно пътуване и намеса във времето, а-ла let’s kill Hitler. И аз чаках, и чаках, а краят дойде, и изобщо не бе така грандиозен, както очаквах.

В цифров вид, давам 3 от 5 звездички на „Дръзка съдба“. Първата половина от книгата беше доста добра и всъщност може да ме накара да преосмисля намеренията си относно другите съвременни романи на авторката, особено тези, в които има замесено престъпление. Но също така сложи летвата твърде високо, и даде обещания за събития и за потенциали, които не можа да изпълни и затова след като затворих за последно книгата се почувствах измамена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар